Островната група Сокотра в Индийския океан събира едни от най-необичайните колекции от организми в света. Флората и фауната на едноименния остров са уникални в цял свят. Повече от 70% от остров Сокотра е национален парк.
Сокотра е островна група в Индийски океан, принадлежаща на Република Йемен. От природогеографска гледна точка островите принадлежат към Африка.
Разположен на 400 километра до крайбрежието на Йемен, Сокотра е най-големият член на архипелага със същото име, елипса от четири острова, която се разпростира на Африканския рог към залива Аден. Смесица от древни гранитни планински масиви, варовикови скали и плата от червен пясъчник, островът е обграден от блестящо тюркоазено море.
Преди около 250 милиона години, когато всички главни големи пространства от суша на планетата са били съединени и повечето най-значителни форми на живот са били още в зачатъка на еволюцията си, Сокотра вече е съществувала като остров. След това островът събирал птици, семена и насекоми благодарение на ветровете и отгледал едни от най-необичайните колекции от организми в света.
На острова има гори от тамянови дървета. Ако попадните в такава гора, ще бъдете заобиколени от малки дървета – къси и чворести. Капките от дървото са есенцията за тамяна.
Може би нямате никаква ясна идея за това какво точно представлява тамянът, нито че се получава от сока на дърво, нито че Сокотра е дом на девет вида дърво и всички са уникални на острова.
Освен тамяна, Сокотра е дом на дърветата смирна и няколко редки птици. Морският му живот е уникален хибрид от видове от Червено море, Индийския океан и западния Тих океан. През 90-те години на ХХ век екип от биолози от ООН изследвал флората и фауната на архипелага. Те са преброили близо 700 ендемични вида, които не са открити никъде другаде на Земята. Само Хавай и островите Галапагос имат по-внушителни цифри.
Напоследък Сокотра започна да привлича нови и изцяло чужди видове - туристите. От 1999 г. островът вече има летище. Преди това Сокотра можеше да бъде достигнат само чрез товарни кораби. От май до септември, когато мусоновите ветрове се ширят над морето, островът е напълно изолиран.
През 1999 г. 140 туристи са посетили Сокотра. Годишната цифра сега превишава 2500. Това е незначително число в сравнение с Галапагос, но на острова има само четири хотела, две бензиностанции и няколко тоалетни.
Насърчен от план за развитие на ООН, Сокотра е избрал да избегне масовия туризъм: няма луксозни курорти, вместо това има малки местни хотели и къмпинги. И отплатата за това са екотуристите: тези, които идват нетърпеливи да видят пойната птичка на Сокотра, голямата морска костенурка, драконовото дърво...
Въпреки че островът е малък по размер, той не може да бъде разгледан без нает водач заради елементарната причина, че има малко пътни знаци и никакви карти.
Първите асфалтирани пътища са изградени от йеменското правителство само преди две години. По широките шосета на острова няма почти никакъв трафик.
Според едно проучване, половината от туристите на Сокотра са италианци, които изглежда са заинтересувани главно от плажовете. Италианците пътуват до там, защото мястото им е непознато и там е евтино, а не защото е нещо специално.
Французите и германците обаче пътуват, защото мястото е специално: те отиват там на екскурзия, посещават природните резервати на острова, наемат си камили и прекарват няколко дни пътешествайки в група през планината в центъра на острова.
Американците също не са много. Консервативната арабска страна изглежда като добър първи избор за ваканция. Всеки, когото виждаш, е разговорлив и свободен.
Хората обичат да пътуват до Сокотра заради удивлението от това да видят нещо ново, естествено, и самоувереността, че присъствието им би променило нещо.
В своите планове за екотуризъм Сокотра следва стъпките на Галапагос. За разлика от Галапагос обаче Сокотра е била обитавана в продължение на около 2000 години. Сега там живеят повече от 40 000 души: повечето в основния град на острова Хадибу, останалите са разпръснати в малки каменни села. Те са предимно рибари или полу-номадски бедуински пастири.
Повече от 70 процента от територията на острова е резерват.
Манхатън на пустинята
Със своите вековни, пренаселени, подобни на кули постройки, някои от които се издигат на седем етажа, старият град Шибам се забеляза още отдалеч да се извисява сред Уади Хадхрамаут . Отвсякъде обграден от стени, дори и днес в него може да се влезе само през един вход. Цветът на сградите се променя през различните периоди на деня -от розов до бежов, до жълт и кафеникав -забележителност, която дава на града името "Al-Saffra" (Жълтият).Днес около 48 хиляди човека живеят в новия квартал на Шибам, който покрива площ от 1, 117 кв.км. Три хиляди човека живеят в стария Шибам. От общо около седемте хиляди жители на стария град почти половината са се преселили в новия или в други градове, което е довело до обезлюдяването и разрушаването на много от къщите.Всички постройки в Шибам са направени от кирпич и около 500 от тях са къщи кули, които се издигат на височина от пет до шестнадесет етажа, като на всеки етаж има по два апартамента. Тази техника е била използвана, за да се предпазят жителите на Шибам от набезите на бедуините. По голямата част от сградите са от 16 век, макар много от тях да са били реконструирани в близките няколко века.Често наричат Шибам "най-старият град с небостъргачи в света" или "Манхатън на пустинята" и това е най-ранният пример за планиране, основано на вертикалните конструкции. Тук се намират едни от най-високите кирпичени здания в света, някои от които достигат забележителните 40 метра. Най-високата сграда в града е кирпиченото минаре, което достига цели 53 метра. За да бъде фасадата му предпазената от ерозията и дъждовете, е направена облицовка и редовно се извършват реставрационни дейности.
*********************************
*********************************
На територята на днешен Йемен са съществували едни от най-древните цивилизации в света. Между IX в.пр.н.е. и VI в. неговата територия е част от Катабанското, Маинското, Савското и Химяритското царства, които контролирали търговията с подправки. На римляните Йемен бил известен като Arabia Felix („Щастлива Арабия“), заради богатствата, които осигурявала контролираната от него търговия, и император Октавиан Август се опитал да го завладее, но експедицията му претърпяла неуспех. През IV век цялата територия на днешен Йемен била обединена под властта на химяритските царе, които в края на същия век приели като държавна религия юдаизма. Около 520 г. Химяритското царство е завладяно от силната етиопска държава Аксум, което довело до постепенна християнизация на страната, но още в края на същия век – около 570 г. – обаче етиопците били принудени са отстъпят владичеството над Йемен на персийските Сасаниди. Те управлявали страната до 628 г., когато последният персийски губернатор приел исляма, а Йемен станал част от Арабския халифат. През следващие няколко столетия Йемен се намирал под властта на различни мюсюлмански династии – Абасиди, Фатимиди, Айюбиди, мамелюци, докато накрая бил включен в състава на Османската империя. През 1918 г. Северен Йемен получава независимост, а през 1962 г. в резултат на антимонархическа революция става република. През 1967 г. Южен Йемен, който дотогава е британски протекторат, също извоюва независимост и е обявено образуването на Народна демократична република Йемен (НДРЙ). Три години по-късно правителството на Южен Йемен обявява просъветски и просоциалистически курс, което предизвиква през следващите две десетилетия ожесточена борба между Севера и Юга. В 1990 г. двете враждуващи страни се обединяват в единна Република Йемен. През май 1994 г. бившите лидери на НДРЙ обявяват на юг независима държава – Демократична република Йемен, която обаче през юли е унищожена от севернойеменската армия.
Йемен е република разположена в югозападната част на Арабския полуостров на брега на Червено море, Арабско море и Аденския залив. Граничи със Саудитска Арабия и Оман.През вековете, древната земя на Йемен се оказва неустоима за вражески империи от всякъде. Тя е завладявана от етиопци, Арабското халиство и Османската империя. Последните управляват от средата на 16-ти век, до разрухата на тяхната империя през 1918 година. Британците окупират Аден през 1839 година и тяхното влияние се разпространява над южните райони. Аден става кралска колония през 1937 година. Йемен е разделен на две части за цели десетилетия: Арабска Йеменска Република на север и Демократична народна република Йемен на юг, накрая се обединяват като Република Йемен през 1990 година. Различията между двете части и желанието за поделяне на властта довежда до кървава гражданска война. Хармонията между всички фракции е труден процес, но дългосрочната цел остава демократизирането на страната.
Саудитска Арабия атакува цели на бунтовниците в Йемен
Военновъздушните сили (ВВС) на Саудитска Арабия нападнаха укрепления на бунтовниците в Северен Йемен, след като те убиха двама служители на гранични войски, предаде АФП. Няма официално потвърждение за убитите от Риад или столицата на Йемен Сана. Саудитските земни сили също са се придвижили към границата, но не се посочва да са навлезли в Йемен. Шиитските бунтовници обвиниха Саудитска Арабия в подкрепа на йеменските въоръжени сили в конфликта. Йемен отрече информацията. Рияд посочи, че един служител на силите за сигурност е бил убит, а 11 са били ранени при нападение на неизвестни нападатели в район близо до границата с Йемен, който бунтовниците твърдят, че са превзели при нападение.
Към Йемен спадат и редица острови като Сокортра, Перим, Зубаир, Ел Ихван и др. В централните и западните райони преобладават планини, но Йемен има едни от най-плодородните земи в целия Близък изток. В повечето случаи те не се използват напълно пълноценно. Покрай крайбрежието на Червено море има плоско и песъчливо поле, което се разширява по протежение на страната. Заливът Аден е покрит от скалисто поле, което се издига от отделни върхове до планини на запад и в централната част. На север от тези централни планини, висока пустиня се спуска към плодородните земи във вътрешността на южна Саудитска Арабия.Няма никакви целогодишни езера и реки, но все пак в северните части, някои речни долини имат малки поточета, но и те се изгубват в летните горещини. Най-високата точка е връх Ен Наби Шаиб - 3 760 м.
