Мароко

Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.






Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелила.Най-високият им връх е висок 4165м.





Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр. Хр. (преди 10 000 години). Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е днес, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности. През 12 век пр. Хр. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До 2 век пр. Хр. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. сл. Хр. римляните анексират по-голямата част oт територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него — юдаизма.




През 5 век сл. Хр. отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През 7 век пристигат арабите, а заедно с тях и исляма. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави, като Бергуата (744-1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която днес управлява Мароко, идва на власт през 1666 година.






Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.




Сългласно конституцията от 1996г. Мароко е конституционна монархия. Начело на дъжавата е краля.Преди 1996г. има друга конституция която е почти същата.Крале на Мароко от 1956г. са Мохамед Пети ,синът му Хасан Втори и Мохамед Шести от 30 .7.1999г. Изпълнителната власт е на Правителството назначавано от Краля. Има и парламент с две камари.




Мароко е разделено на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции.

Регионите са:

Шауя - Уардига
Дукала - Абда
Фес - Булман
Гарб - Шрарда - Бени Хсен
Голяма Казабланка
Гелмин - Ес Семара
Лааюн - Буждур - Сакиа Ел-Хамра
Маракеш - Тенсифт - Ел-Ауз
Мекнес - Тафилалет
Източен регион
Уед Ед-Дахаб - Лагуира
Рабат - Сале - Замур - Заер
Сус - Масса - Драа
Тадла - Азилал
Танжер - Тетуан
Таза - Ал-Хосейма - Таунат



Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата. Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 1990-те години. През 2009 то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП през последните години е средно 5%.Моща на икономиката идва през 60те-70те години когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите Държави.Заедно стова инвестициите от западните държави се развиват отлично.Основни инвеститори които изг раждат Мароко през 70те-80те и 90-те години са Франция ,Съветския Съюз до 1991г.и малка част Испания.Друг инвеститор са арабските държави като Обединените Арабски Емирства . До 1989г.основни икономически партньори са и Социалистическите държави от Европа. Най много инвестиции дават СССР,България и Полша на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието , но и изграждането на предприятия и предоствянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко.Благодарение на сътрудничеството със Социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90те години много руски бизнсес компании наследяват съветското влияние в Кралството.През годините до 2003г. Мароко подкрепя Ирак .Благодарение на това конта ктите му със Саддам Хюсеин са големи,но от 1975 г. страната вече привлича и за икономически инвестиции държави като САЩ и западна Европа .Това както и френската и руската подкрепа позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговки стокообмен Както на Запад така и на Изток.Войната в Ирак през 2003г не пречи на Мароко да провежда свободна иконимическа линия и до сега.Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми контактите със мощните икономически държави се реализират без проблеми.Мароко е кандидат за втори(след ОАЕ)световн търговски център на Арабските държави,развит е Туризмът и услугите .Очакванията са че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството.





Днес в Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 год., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.