Судан

Судан (официално Република Судан) е държава в Североизточна Африка. Това е най-голямата страна в Африка и в арабския свят, и десети по големина в света по площ. Граничи с Египет на север, на Червено море на североизток, Еритрея и Етиопия на изток, Кения и Уганда на югоизток, Демократична република Конго и Централноафриканската република на югозапад, Чад на запад и Либия на северозапад.

Хората на Судан имат дълга история, простираща се от древността, която се преплита с историята на Египет, с която е обединена то в продължение на няколко политически периоди. Съвременната история на Судан е поразен от граждански войни, произтичащи от етнически, религиозни и икономически конфликт между мюсюлмански Северна Судан (с арабски и Nubian корени), а Кристиян и animist Nilotes на южен Судан.

Судан е (от 2008 г.) се нареди на второ място по политически нестабилни страни в света според индекса на "Провалени държави", за военна диктатура си и продължаващата хуманитарна криза в Дарфур. Все пак, въпреки своите вътрешни конфликти, Судан е успяла да постигне икономически растеж.



Ранна история на Судан




Статуята на нубийски цар, Судан.


Aрхеологически доказателства, потвърди, че областта, в северната част на Судан е населена най-малко 60000 години назад. [Редактиране] А постоянната култура се е появила в района около 8000 г. пр. Хр, които живеят в укрепени селища, където лицата е имало за лов и риболов, както както и събиране на зърно и добитък Herding като в същото време овчарите.

Районът е бил познат на египтяните и Куш и са силни културни и религиозни връзки с Египет. В 8-ми век пр. н. е., обаче, Куш попада под върховенството на агресивна линия на монарси, запитване, отправено от столицата, Napata, които постепенно се разширява влиянието си в Египет. Около 750 пр. н. е., цар Kushite наречен къща завладян Горен Египет и става владетел на Тива до около 740 г. пр. Хр. Неговият наследник, Piankhy, покори делта, обединява Египет, в рамките на двадесет и петия династия, и основава линия на царете, които изключи Куш и Тива, в продължение на около сто години. Интервенцията на династия в областта на съвременните Сирия предизвиква конфронтация между Египет и Асирия. Когато асирийците отмъщение нахлуват в Египет, Taharqa (688-663 пр.н.е.), последният Kushite фараон, оттегли и се върна на династията на Napata, където той е продължил да се произнесе Куш и разшири своите владения на юг и на изток.

Статуята на нубийски царя, Sudan.In 590 пр.н.е., египетска армия уволнен Napata, принуди Kushite съд да се премести в Meroe близо до шести катаракта. В Meroitic царство разработената впоследствие независимо от Египет, и по време на разгара на своята власт в 2-ра и 3-ти век преди новата ера, Meroe удължавани с район от трети катаракта на север до Sawba, близо до днешен Хартум (модерният столицата на Судан ).

В Pharaonic традиция продължава да съществува сред владетелите Meroe's, който повдига stelae за записване на постиженията на техните царува и построени пирамидите да съдържа гробовете им. Тези обекти и руини на дворци, храмове и бани в Meroe свидетелстват за централизирана политическа система, която заети занаятчии уменията и заповяда на труда на голяма работна сила. Една добре управлявана напоителна система позволява на площ за подпомагане на по-висока гъстота на населението, отколкото е възможно по време на по-късни периоди. До 1-ви век пр. н. е., употребата на йероглифите отстъпи на Meroitic скрипт, който адаптира египетски система за написването на местни ресурси, свързани с Nubian език, говорен по-късно от хората в региона.

През 6 век от новата ера, хората, известен като Nobatae окупирания Западен бряг на река Нил в северната Куш. В крайна сметка те intermarried и са се установили между Meroitic хора като военна аристокрация. До почти 5-ти век, Рим субсидирани от Nobatae и Meroe използва като буфер между Египет и Blemmyes. За "АД 350, една Axumite армия от Абисиния заловени и унищожени Meroe град, слагайки край на съществуването на независимо кралство.

Испания – магията на мавърите

тесните улички на стария град в Гранада ухае на ориенталски подправки и мента. Арабски мелодии звучат от многото кафенета и сладкарници. След повече от 500 год. след завоюването и на последните мавърски укрепления от католическите войски градът Гранада в Андалузия не загубил ислямския си вид.



От 2003 год. над покривите на Гранада звучи отново гласът на мюезина. По това време била новооткрита джамията на ислямската енория. За католическа Испания това е нещо специално и пътят до постигането му бил доста труден. Съвместният живот между мюсюлмани и християни в южната част на Испания не протича безпроблемно.

























Много от мароканските и други африканци се заселили от части нелегално на евтина работа по огромните зеленчукови плантажи на Испания.

Много от местните се отнасят към тях снизходително. Още преди ислямистките бомбени атентати в Мадрид е имало враждебни прояви. След този ужасен случай положението на мечтаещите за мирно съжителство араби не се променило.

**********




Но не винаги е било така. Преди няколко столетия “Калифатът Кордоба” бил символ за време на толерантност и напредък за Кордоба.: След 711 сл.Х., под властта на мавърите, Андалузия се превърнала в цъфтящ търговски център за Южна Европа.







Иберският полуостров се превърнал в “Ал-Андалус”, а изкуството, културата и науката преживяли време на цъфтеж и развитие. През 960 год. в Кордоба – с повече от 300 бани и осветени паважни улици – живели половин милион души.




Война на Културите през 13 век


В джамията на Кордоба преди са се молили заедно християни и мюсюлмани. През 1140 година арабският философ Авероес се е учел под аркадите на джамията. Той говорел за толерантност и свобода. Примерът му бил Аристотел, чиито произведения той самият превел. Но за жалост точно по това време се засилили късогледството и упадъка. Догматични застъпници на Исляма поели властта и се ориентирали по друго мислещи.




Скоро се развихрила гражданска война и халифатът се разпаднал. Авероес – просветителя бил изгорен, както и еврейските учени.

Диалогът между културите се превърнал във война на културите. Джамията била пощадена от опустошенията по време на гражданската война. През 1236 Кордоба престанала да бъде мавърска, но насилственото ре-християнизиране довело със себе си безброй жертви – мавъри и евреи.



Реконкистата обаче не могла да премахне ислямското наследство в езика, храната, начина на живот и в архитектурата. Пулсът на Ориента бие във фламингото, а в испанските военни конюшни се говори, че ръцете галят кадифената козина на арабските коне. Дълбоко в испанската култура се е запазил арабският дух, въпреки че испанците не винаги го осъзнават. В днешно време, като става въпрос за диалог между испанци и ислямски преселници, се поощрява традицията на толерантността.


Приказното вълшебство от 1001 нощи все още е тук. Не само в Кордоба, но и в Алкацарес-палатите на Севилия, където ислямски и християнски творци работили рамо до рамо. 800 год. халифи и султани владяли Иберския Полуостров. Те се наслаждавали с голямо удоволствие и с всичките си сетива на природата.













************




През нощта на 27 срещу 28 април 711 година, Тарик Ибн Зиад берберски военачалник, пресича Гибралтар със 7000 войника. На 19 юни край бреговете на река Гвадалет в Андалузия, вестготите са разбити от мюсюлманите. Това което би могло да се приеме като едно обикновено сражение, с каквито изобилства осми век, всъщност се оказва началото на падането на Иберийския полуостров под мечовете на исляма.

В началото на V век, Вестготите се заселват в Андалузия и през 587 година стават католици по време на крал Рекаред, което им позволява да се интегрират в хиспано-романското население на полуострова.

В началото на VIII век, кралството на вестготите е в упадък. Те стават лесна плячка за берберите. Поражението им поставя началото на мюсюлманска доминация в Испания, която продължава почти 800 години. По нататък историята я знаем – през 1212 година, след битката при Лас Навас де Толоза, само испанският юг остава все още под мюсюлманско владичество, а след превземането на Гренада през 1492 година, Реконкистата приключва победоносно.

Какви са изводите от тези събития?

Първо, че често малки случки и сблъсъци не се оценяват по достойнство и величината на случилото се често се разбира едва след десетки години. Второ, няма дефинитивно загубени битки до момента, в който е все още налице етническа и религиозна нееднородност на спорните територии. Понякога Реконкистата може да отнеме векове, но остава възможна. И обратното, ако една от страните в конфликта успее да постигне „еднородност” на населението, то всякакъв опит за реванш с дългосрочен резултат е обречен на провал.

Непал

Непал е държава в Южна Азия граничеща на север с Китайската народна република, а на юг, изток и запад с Индия.




Климатът на север, хладен през лятото и много студена зима, и в южната субтропичен лято и мека зима.

Площ: 140 797 km2
Население (брой): 24,7 млн. души

Столица: Катманду









Официален език: непалски







Религия:
Хиндуизъм: 90%
Будизъм: 5%
Ислямът: 3%
Други религии: 2%

Официален празник: 28 декември

Парична единица: непалска рупия





Административно деление: 14 анчели (зони)

Кралство Непал е единствената страна, която определя себе си като индуски официално. Непал се минава през фазата си на политическа нестабилност и в рамките на пет години е създаването на пет правителства. В Непал са премахнали системата на генетичните министерство през 1951 г. след век на работата в системата на правителството още не е развит на реформите през 1990 г




Природа

Разположен е върху южните склонове на централните части на Хималаите. В Непал се издига най-високият връх в света - Еверест 8850 m.







В най-южната част се простира ивица от Индо-Гангската низина. Планински климат - субекваториален мусонен на юг със средна януарска температура 15 оС, средна юлска температура 30 оС, валежи над 2000 mm годишно.




Главни реки: Карнали, Гандак, Арун. Планинска, високопланинска и алпийска растителност; тропични гори (на юг); над 4500 m - вечни снегове и ледници.



Стопанство:
Селско стопанство 41 %
Промишленост 22 %
Услуги 37 %.


Непал е специализиран е в добив на въглища, желязна руда, слюда, селитра, медицински ориз, юта, маслодайни култури, захарна тръстика, тютюн, чай, овощарство в южните части. Високопланинско животновъдство.
Износ: килими, облекло, кожени и ютени изделия, зърно главно за Индия, САЩ, Германия.
Внос: злато, машини и оборудване, петрол и петролни продукти, торове от Индия, Китай, Хонконг, Сингапур.





История
Първата непалска държава се появява към 8 в.; индуистко кастово общество. Постепенно се разпада на отделни княжества.


18 в. - княжествата на територията на Непал са обединени в една държава.


1816 - след Англо-непалската война 1814-16 със Сегаулийския договор Великобритания установява контрол над външната политика на Непал

1846-1951 - управлява родът Рана.


1951 - режимът на Рана е свален и е възстановена кралската власт. Непал е конституционна монархия.


1961 - забранена е дейността на политическите партии.


От 1972 - крал на Непал е Бирендра Бир Бихрам Шах Дев.


1990 - граждански бунтове, приета е нова конституция - Непал става конституционна монархия с многопартийна система.


2001 - крал Бирендра е убит от престолонаследника принц Дипендра; тронът е наследен от по-малкия брат на краля Гиянендра.

Непал е член на ООН (1955).