петък, 4 декември 2009 г.

Испания – магията на мавърите




тесните улички на стария град в Гранада ухае на ориенталски подправки и мента. Арабски мелодии звучат от многото кафенета и сладкарници. След повече от 500 год. след завоюването и на последните мавърски укрепления от католическите войски градът Гранада в Андалузия не загубил ислямския си вид.



От 2003 год. над покривите на Гранада звучи отново гласът на мюезина. По това време била новооткрита джамията на ислямската енория. За католическа Испания това е нещо специално и пътят до постигането му бил доста труден. Съвместният живот между мюсюлмани и християни в южната част на Испания не протича безпроблемно.

























Много от мароканските и други африканци се заселили от части нелегално на евтина работа по огромните зеленчукови плантажи на Испания.

Много от местните се отнасят към тях снизходително. Още преди ислямистките бомбени атентати в Мадрид е имало враждебни прояви. След този ужасен случай положението на мечтаещите за мирно съжителство араби не се променило.

**********




Но не винаги е било така. Преди няколко столетия “Калифатът Кордоба” бил символ за време на толерантност и напредък за Кордоба.: След 711 сл.Х., под властта на мавърите, Андалузия се превърнала в цъфтящ търговски център за Южна Европа.







Иберският полуостров се превърнал в “Ал-Андалус”, а изкуството, културата и науката преживяли време на цъфтеж и развитие. През 960 год. в Кордоба – с повече от 300 бани и осветени паважни улици – живели половин милион души.




Война на Културите през 13 век


В джамията на Кордоба преди са се молили заедно християни и мюсюлмани. През 1140 година арабският философ Авероес се е учел под аркадите на джамията. Той говорел за толерантност и свобода. Примерът му бил Аристотел, чиито произведения той самият превел. Но за жалост точно по това време се засилили късогледството и упадъка. Догматични застъпници на Исляма поели властта и се ориентирали по друго мислещи.




Скоро се развихрила гражданска война и халифатът се разпаднал. Авероес – просветителя бил изгорен, както и еврейските учени.

Диалогът между културите се превърнал във война на културите. Джамията била пощадена от опустошенията по време на гражданската война. През 1236 Кордоба престанала да бъде мавърска, но насилственото ре-християнизиране довело със себе си безброй жертви – мавъри и евреи.



Реконкистата обаче не могла да премахне ислямското наследство в езика, храната, начина на живот и в архитектурата. Пулсът на Ориента бие във фламингото, а в испанските военни конюшни се говори, че ръцете галят кадифената козина на арабските коне. Дълбоко в испанската култура се е запазил арабският дух, въпреки че испанците не винаги го осъзнават. В днешно време, като става въпрос за диалог между испанци и ислямски преселници, се поощрява традицията на толерантността.


Приказното вълшебство от 1001 нощи все още е тук. Не само в Кордоба, но и в Алкацарес-палатите на Севилия, където ислямски и християнски творци работили рамо до рамо. 800 год. халифи и султани владяли Иберския Полуостров. Те се наслаждавали с голямо удоволствие и с всичките си сетива на природата.













************




През нощта на 27 срещу 28 април 711 година, Тарик Ибн Зиад берберски военачалник, пресича Гибралтар със 7000 войника. На 19 юни край бреговете на река Гвадалет в Андалузия, вестготите са разбити от мюсюлманите. Това което би могло да се приеме като едно обикновено сражение, с каквито изобилства осми век, всъщност се оказва началото на падането на Иберийския полуостров под мечовете на исляма.

В началото на V век, Вестготите се заселват в Андалузия и през 587 година стават католици по време на крал Рекаред, което им позволява да се интегрират в хиспано-романското население на полуострова.

В началото на VIII век, кралството на вестготите е в упадък. Те стават лесна плячка за берберите. Поражението им поставя началото на мюсюлманска доминация в Испания, която продължава почти 800 години. По нататък историята я знаем – през 1212 година, след битката при Лас Навас де Толоза, само испанският юг остава все още под мюсюлманско владичество, а след превземането на Гренада през 1492 година, Реконкистата приключва победоносно.

Какви са изводите от тези събития?

Първо, че често малки случки и сблъсъци не се оценяват по достойнство и величината на случилото се често се разбира едва след десетки години. Второ, няма дефинитивно загубени битки до момента, в който е все още налице етническа и религиозна нееднородност на спорните територии. Понякога Реконкистата може да отнеме векове, но остава възможна. И обратното, ако една от страните в конфликта успее да постигне „еднородност” на населението, то всякакъв опит за реванш с дългосрочен резултат е обречен на провал.

Няма коментари:

Публикуване на коментар